Търсене

Афти на устната кухина

Афта

Афти на устната кухина

Афтите (афтозен стоматит) са малки язвички на лигавицата на устната кухина. Те са болезнени, затрудняват говора и храненето, но не са заразни. Появата им започва със зачервяване на лигавицата и неприятни усещания, след което се превръщат в язви, около които околната лигавица е изразено зачервена (поради възпалителна реакция). Оздравяват спонтанно за около 1-2 седмици. При някои пациенти появата на афтите е рекурентна – те се появяват по 3-4 пъти годишно.

 

СИМПТОМИ

Афтите са овални или окръглени белезникави или жълтеникави язвички с червен ръб. Те се образуват върху лигавицата – под езика, по бузите и устните, в основата на венците и на мекото небце.

Малка афта

 

Малки афти: Те са най-чести, малки са – с размер от един до няколко милиметра, с овална форма и червен периферен ръб. Заздравяват спонтанно без да оставят белег.

Голяма афта

 

Големи афти: Срещат се по-рядко. Те са по-големи – над 1 сантиметър, по-дълбоки, по-болезнени, оздравяват по-бавно – от 10 дни до месец и дори повече.

Херпетиформена афта

 

Херпетиформени афти: Те са редки, по-дребни, множествени – възникват в групи от 10 до 100, които могат да се слеят в плаки. Не са свързани с инфекция и не са заразни. Заздравяват за 1-2 седмици.

Потърсете лекарска помощ, ако афтите са необичайно големи или болезнени, ако афтите не оздравяват за повече от 2 седмици, ако афтите се появяват често, ако имате висока температура или други симптоми, ако афтите затрудняват храненето и говора ви.

 

ПРИЧИНИ

Точните причини за появата на афтите не са известни, но възможни фактори са:

• Дефицит на витамин В12, цинк, фолиева киселина, желязо
• Инфекция с Helicobacter pylori
• Хормонални промени (напр. свързани с овулацията и менструацията при жените, с прием на контрацептиви)
• Емоционален стрес
• Алергични реакции, напр. към храни
• Травми на устната лигавица (напр. при прехапване на лигавицата)
• Спиране на пушенето
• Някои други заболявания – целиакия, болест на Крон, болест на Бехчет, автоимунни болести, HIV-инфекция.

Афтите са по-чести в ранната възраст и при жените. Рекурентните афти по-често са свързани с фамилна анамнеза – унаследяване на фактори, предразполагащи към развитие на афти, или споделяне на обща среда в едно семейство.

 

ЛЕЧЕНИЕ

Малките афти обикновено не изискват лечение – те оздравяват спонтанно за 1-2 седмици. По-големите и по-болезнени афти могат да изискват терапия.

Медикаментозна терапия
Терапия на първа линия при афтозен стоматит е приложение на локално действащи медикаменти.

• Локални анестетици – за облекчаване на болката (напр. лидокаин)
• Локални нестероидни противовъзпалителни медикаменти за понижаване на възпалението и болката (диклофенак)
• Локални стероидни препарати за понижаване на възпалението (хидрокортизон, беклометазон, дексаметазон)
• Локални антисептици и антибиотици за предотвратяване на вторична инфекция (хлорхексидин, доксициклин)

Системната медикаментозна терапия е запазена само за тежки случаи на афти, които не се повлияват от локално лечение, както и за случаите, в които афтите са симптом на друго заболяване.

Каутеризация
Каутеризацията е процес на разрушаване на тъканта под действие на висока температура или химическо вещество. Изгарянето на афтите може да облекчи болката и да ускори оздравителния процес.

Хранителни добавки 
Препоръчва се допълнителен прием с храната на витамин В6, В12, фолиева киселина, цинк.

Домашна терапия
• Изплакване на устата с разтвор на сол или разтвор на сода за хляб (1 чаена лъжичка сода на половин чаша топла вода)
• Нанасяне на малко количество магнезиево мляко върху афтата няколко пъти дневно
• Избягване на груби, кисели и пикантни храни
• Внимателно почистване на зъбите с мека четка и мека паста за зъби

 

ПРОФИЛАКТИКА

• Добра хигиена на устата, използване на меки четки и пасти, които не дразнят устната лигавица и венците.
• Предпазване на меките тъкани на устата от остри ръбове на брекети, протези и други; поддържане на добро състояние на зъбите и пломбите им.
• Пълноценно хранене с прием на разнообразни хранителни вещества; избягване на пикантни и дразнещи храни.
• Контрол на емоционалното напрежение.